Съновникът е толкова древен, колкото и сънищата. И това е логично. В древността сънищата са били приемани като продължение на реалността и затова за хората е било важно да разберат какво означават те и какво им показват. За някои те били висши послания от боговете и те безрезервно им вярвали. Само най-висшите лечители и свещеници имали правото да тълкуват сънища.
Сънищата били изучавани и записвани. Бил написан и първият съновник. Това станало при древните римляни. Негов автор е Артемидорус. Съновникът му имал 5 тома, с повече от 3000 сънища и тълкуването им, което било основано на реални разкази на хората, които са сънували това.
Древните китайци също били много заинтересовани от сънищата и тяхното значение. Те вярвали, че по време на сън, душата на човека напуска тялото. В един от най-ранните съновници на китайците е записано, че при тълкуването на сънищата е важно не само какво сънуваш, но и много други фактори като коя година е, разположението на планетите и др.
Имало и времена, когато сънищата и съновниците били отричани и заклеймявани като магьосничество. Било забранено да се тълкуват сънищата и да им се обръща внимание.
Австралийския психоаналитик доктор Фройд се интересувал изключително много от този мозъчен феномен и го изучавал непрекъснато и задълбочено. Неговата книга „Тълкуване на сънищата“, освен съновник е и революционен труд в изучаването на съня.
Днес се обръща все по-голямо внимание на сънищата и тяхното интерпретиране, за опознаване на човека и вътрешния му свят.